Историята на манастира

Историята на манастира


Погановският манастир се намира на около 20 километра югозападно от Димитровград (Цариброд). Отвесни скални стени обграждат от всички страни скромните манастирски постройки, а в подножието им буйно и пенливо тече река Ерма.

История на Погановския манастир

В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство, което по това време се управлявало от деспот Константин Деян († 1395 г.). Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър - Кера Тамара. Тяхната дъщеря Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Тъкмо по това време турците напредвали на запад и нанасяли на балканските владетели удар след удар. Деспот Константин имал в тези борби трагична съдба - той станал не само васал, но и бил принуден да се бие с турците срещу християните. В такъв бой в Румъния през 1294 година той бил убит.

Малко преди смъртта си деспот Константин започнал градежа на манастир в Поганово, посветен на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Поради размирните времена строежът останал недовършен, и чак през в първите години на XVI в. Погановският манастир бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец.

 

Манастирската черква и иконостасът

В средата на неголям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна като градеж, но се отличава с оживени архитектурни форми. В източната част е същинската църква, сложена върху осмостенен барабан с тесни и високи прозорци, с три полукръгли апсиди към изток, север и юг. До църквата е високата и просторна нартика с ъгловати фонтони и четвъртите кула, а на запад е прибавено отворено от три страни предверие с дървена колонада.
Самата църква е еднократна и четвъртита, с четири здрави свода, които поддържат куполния барабан. Около резбования иконостас са и големите иконостасни икони, от всички страни ни гледат очите на десетки фигури на светци, застанали един до друг в кротки, благовейни пози, а над тях чак до купола се редят сцени, които ни предават живота и страданията на Спасителя. В купола и по барабана виждаме Иисус и пророците, по долу са евангелистите, а по сводовете са представени най-важните църковни празници: Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. Още по-долу, в един непрекъснат пояс и без всякакво разграничение са изобразени Страданията на Господни, като се започне от Тайната вечеря и се свърши със сцените след разпятието и слагането в гроба. Под тези сцени се редят кръгли медалиони с бюстови образи на разни мъченици, а още по-долу по стените следва редицата на стоящите светци, повече монаси и пустинници, които държат отворени свитъци с написани по тях поучения за манастирските братя.

Както вече споменахме манастирът се състои от притвор с четириъгълна кула и кораб, който освен олтарната апсида има още две полукръгли певници. По простия си каменен градеж и скромната керамикопластична декорация на фасадите се приближава много повече до българската църковна архитектура по това време, отколкото до сръбската. Два реда хоризонтални фризове - корнизи разделят стените отвън. За пластичния ефект на сградата допринасят още и очертаните по стените изпъкнали дълги проекции на вътрешните сводове и полуколонките на куполния барабан.